Един проект, който започна с идеята да направя различни снимки. Нещо, което е портрет, ама не точно. Точно това бе и причината да избера концепцията за портрети без лица. Звучи малко абсурдно, но честно казано и без да покажа лице в дадена снимка, може да се предаде толкова много идея и смисъл и пак да е портрет.
Снимките заснех в един не толкова студен Януарски ден, но достатъчно мрачен и мистичен по моите критерии, че да да пасне на настроението, което исках да пресъздам чрез кадри. След като здраво си намръзнахме обаче, пренесохме портретите без лица и в затворено помещение.
Споделям кадрите, които според мен се получиха най-впечатляващи и се надявам да донесат вдъхновение и на вас. А като обещание мога да си дам, че е необходимо втора част, но този път нещо в тотално различна насока. Stay tuned както се казва 🙂
