Любимата ми приказка като малка беше „Малката Русалка Ариел“, обожавах я, бях я гледала (тук ще ме разберат само мааалко по-големите читатели) на видеокасета десетки, стотици пъти. Мечтаех да видя руслака и силно вярвах, че и аз някой ден мога да се превърна в такава… Детето в мен в един момент осъзна, че това не е реалистично желание, НО искането ми все пак да видя русалка си остана.
Тази своя мечта събудих отново в един зимен ден, когато в един магазин съзрях тази рокля от снимките по-долу. Цвят на море с вълни и пяна, нежна и бурна в едно, нямаше как да не я купя, дори не знаех дали би ми станала… След това осъзнах, че реално не я купих за себе си. Започнаха да се въртят луди мисли в главата ми как искам като се стопли да направя фотосесия на момиче с тази рокля, в мрачен и ветровит ден на морския бряг сред вълни и камъни. Тази идея улегна и се оталожи с времето, а роклята потъна в дълбините на килера.
Един вече юнски ден забелязах публикация на прекрасна млада дама, която предлагаше да се снима с фотограф в полза на портфолиата и на двамата. Нямаше как да не се сетя за роклята – трескаво я изрових и погледнах пак снимката на момичето – беше ПЕРФЕКТНАТА русалка. Такава, каквато би изпълнила отчасти детската ми мечта. Писах ѝ и няколко дена по-късно снимките станаха реалност.
Споделям ви част от тези кадри, за мен – пълни с емоция, за вас – може би пълни с бурно море и красива девойка. Ето така обичам да снимам!
